Парк - място за отдих и игра

Разходих Лили за 30мин. и се върнахме обратно вкъщи.

-Демон! Демон! - Викаше Хейдън подир кучето и спря да почине. Имаше чувството, че земята се върти. Подпря се на едно дърво и се огледа. Видя, че Демон е пред езерото, до една пейка. Бързо отиде при него. Сложи му каишката и му каза да седи мирно.
Едва тогава забеляза Нина, която гледаше много странно.
- Здрасти Нина, как си? - Попита Хейдън...

- Знаех си, че го познавам този звяр - измърмори Нина - Чувствам се загубена, но ти си моето спасение! - ухили се тя.
- Ние с Демон тичахме, когато той започна да тича по-бързо... - усмихна се засрамено Хейдън
- Няма нищо, той искал да ме подуши - каза Нина гордо, въпреки че още стоеше качено върху пейката.- Е, може ли да ви придружа по време на разходката... Иначе може да си остана тук...
- Разбира се - посмихна се Хейд.
Двете вървяха, по-скоро тичаха заради темпото на Демон, дълго време. Накрая Нина заяви, че ще припадне ако не спре и седна на някаква пейка.

Решиха да седнат на първата пейка, която видят. Точно на излизане от парка имаше една по-стара пейка. Отидоха до нея. Хайдън започна:
-Дишаш ли?
-ДА, все още. - Отговори Нина.
Демон ги гледаше, все едно искаше да им каже "Колко сте бавни. А, сега кой ще ме надмине?". Седна до краката им и легна в тревата.
Минаха 10 минути.
-Ще тръгваме ли? - Попита Хейдън.
-Да, само да стана.
-Окей, сега ще ти покажа от къде ще излезем. Следващия път не знам дали ще съм тук. - Усмихна се Хейд
-Добре,добре - Едвам проговори Нина и се ухили.

Нина постоя още известно време на пейката, докато възвърне нормалното си дишане. Тя наблюдаваше играта на Хейдън и Демон. И двамата бяха толкова енергични, игриви и сякаш никога не се умаряха. Нина започна да се смее от опитите на Хейд да накара кучето да вземе пръчката. Всъщност той я взимаше,но за себе си...
- Добре тогава за теб си е - каза Хейд задъхано - Нина, готова ли си да тръгваме
- Не - заявих аз - Но дълга ме зове... Оставих беззащитната си книга в близост до Кристал - засмя се тя.

След като излязоха от входа, през който Нина беше минавала, но някакси "тогава го нямало", двете се сбогуваха и се запътиха, а някои затичаха към къщи.