Плаж Менто

Хейдън чакаше Нина, докато слушаше музика...
След минута Нина се появи, поздрави я и двете тръгнаха по брега. Започнаха да си говорят за много неща.

Двете продължиха да вървят. Това беше любимото място на Нина, благодарение на чистия въздух и спокойствието, което даряваше малкият плаж. Тя се събу и потопи краката си.
- Хей, няма ли да се присъединиш? - засмя се Нина
- Водата по това време на годината е прекалено студена за моите крака! - заяви важно Хейдън и се подсмихна.
Из плажа тичаше някакво улично куче. То сякаш си хареса Хейдън, подуши я и започна да тича около нея. Нина се опита да го приближи, но то демонстративно се скри зад Хейд.
- Мисля, че трябва да го заведем в приюта - заяви Нина - или по-точно ти да го заведеш...

- Добра идея, Нин!...- Хейдън замълча... след малко тя се усмихна и пита: Ще дойдеш ли смен?
Нина излезе от водата. По краката й полепна влажния пясък.
- Само да си обуя обувките. - Заяви Нина и започна да чисти пясъка от краката си. След това се обу.
През това време Хейд си играеше с кучето. Уличният пес изглездаше в добра форма, не проявяраше агресия. Козината му беше тъмна и гъста. Породата му беше неопределяема.
- Хей! - провикна се Хейдън - Ще го кръся Демон, виж само колко е страшен. - тя се разкикоти. Нина я погледна странно и каза:
- Не се шегувай, наистина изглежа малко страшен, сега като го поогледах по-добре.
И двете замълчаха. Тръгнаха по плажа и се запъниха към ветеринарния център.

Когато се събудих погледнах в огледалото и разбрах, че съм надебеляла. Реших да тренирам и отидох на плажа.
Сега бягах на плажа с равномерно темпо. След 30 минути ми доскуча и седнах на пясъка. Реших да пратя SMS на Нина. Времето беше прохладно и топло. Отпочинах си, станах и продължих да тичам...

Нина вървеше из плажа, като носеше обувките си в ръка. Макар да бе зима, времето бе топло, а вятърът идващ от морето бе силен, но топъл за сезона. Слънцето бе нагряло пясъка и Нина с удоволствие вървеше с крака, почти заровени в него. Най-сетне видя Кристен, с която имаха уговорка тук. За ужас на Нина, тя тичаше в посока, обратна на нейната, при това със слушалки.
- Наредих се... Пак ще трябва да бягам нанякъде - измрънка Нина и хукна след Кристен...

Вер

Кристен бягаше с всичките си сили и най-накрая се измори тотално. Отново седна на брега, изключи си mp4 и се услуша. Някой викаше.
- Кристееен, Кристеен!! - Нина бягаше, за да я настигне.
- Изчакай, идвам. - и извика Кристен като и се смееше в същото време.
Тя побягна към Нина. Най-накрая двете момичета се срещнаха.
- Страхотно, за втори път бягам като луда днес. - каза Нина и се нацупи,
Кристен се изкикоти.
- Е карай, за здраве. - кикотешко измънка Кристен - А сега на къде ?...